Десетки църкви в България са излезли изпод ръцете на един майстор - Колю Фичето. Когато започнал първата, бил на 36 години, а когато подхванал последната, вече бил прехвърлил 70-те. Почти всичките и до днес могат да се видят такива, каквито са били преди 150 години. Колю Фичето строил и контролирал всички големи държавни строежи в Дунавския вилает при управлението на Мидхат паша. В Търновската община той бил със статут на градски архитект.
Никола Иванов Фичев е роден през 1800 г. в Дряново. Баща му умира, когато той е едва на 3 години и на 10 той станал чирак в Еснафа на дряновските дюлгери. Бил среден на ръст, рус и синеок. Известно време учил занаята при един дряновски майстор, като обиколил много български градове, Влашко и Турция. После чиракувал при каменоделци от Корча, които били добре запознати с Атина, Акропола и старогръцката архитектурна традиция. На 23 станал калфа.
През 1835 г. Колю Фичето поел работата на майстор Димитър Софиянлията (обесен в Търново заради участието му във Велчовата завера) по обновлението на Преображенския манастир. Той изградил църквата и камбанарията в православния комплекс. На следващата година той довършил църквата “Св. Никола” в Търново, тъй като строителят й Иван Давдата се разболял. Заради тази работа дряновецът получил майсторска степен. През следващите 37 години уста Колю Фичето изградил църквите “Св. Димитър” (1849 г.) в Лясковец, “Св. Никола” (1851 г.) в Дряново, “Св. Троица” (1865-1867 г.) в Свищов, кулата-камбанария в Плаковския манастир (1856 г.). Негово дело били и черквите във Велико Търново “Св. Богородица” (1842-1844 г.), разрушена по време на земетресението през 1913 г., “Св. св. Кирил и Методий” (1860-1861 г.) с ктитор учителя Никола Златарски, баща на големия историк Васил Златарски, “Св. Спас” (1862-1863 г.), “Св. Константин и Елена” (1872-1873 г.), осветена от търновския владика Иларион Макариополски.
Работата на българския майстор не се ограничавала само до християнски обекти. Той построил Солак джамия в Казанлък, разрушена по-късно, и джамии в Търново и Свищов. През 1865 г. Колю Фичето изградил чешмата на Соколовския манастир в Габровския балкан. В построения от него конак във Велико Търново след Освобождението заседавало Учредителното събрание изработило Търновската конституция.
Истинската слава на нашия майстор обаче дошла заради мостовете. Те са три: над река Росица при Севлиево, дълъг 110 м, който издържал три големи наводнения през 1859, 1897 и 1939 г.; закритият мост над река Осъм в Ловеч, реставриран след пожар през 1925 г., и над река Янтра при Бяла. Последният е дълъг 276 м и широк 9 м с 14 сводови отвора.
По време на пътуването си из българските земи Феликс Каниц бил впечатлен от великолепния мост край Бяла. Той се запознал и с майстора, който според него бил много скромен и не се отличавал по нищо от останалите селяни. В книгата си “Дунавска България и Балканът” пътешественикът пише: “Със своите елементарни знания е създал една постройка, която, като изключим тези в Цариград, може да се нарече най-съвършената нова хидротехническа постройка в Турция и може да прави чест на видни европейски техници... Който разглежда моята скица на моста на Фичоолу при Бяла... ще извика като мене: Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите”.
Българските историци обаче твърдят, че прочутият майстор бил умел и в чертежите, и в пресмятането. Толкова прецизно изчислявал материалите си за строежите, че накрая не му оставал и един излишен гвоздей. Говорел добре гръцки, турски и румънски език. Според легендите той лягал под построените от него мостове, преди да преминат първите хора, за да гарантира сигурността им.
Гергана ДИМИТРОВА
