Europe - Bulgaria

< Prev

Хубава си моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне

той вечно жалее

че не може под твоите

сенки да изтлее.

А комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може дорде е жив

да те заборави.

Твоите буки и дъбове,

твоите шуми и гъсти,

и цветята и водите

агнетата тлъсти.

И божурът и тревите,

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

като куршум пада.

На сърцето, което е

всякогаш готово

да проплаче когато види

в природата ново.